G-POINT >>

Мулти-то зад Халите


Мария Радева31.05.2017. г.182
Сподели:

 

 Има едно място в София, където, ако си достатъчно смел, можеш да станеш част от богата палитра изживявания и емоции, да срещнеш неповторими екземпляри на хомо сапиенс и не само, да станеш свидетел на живи картини, светлина и звук, звук без светлина, шум, сюрреализъм, купове с невероятни неща, които нямат нищо общо помежду си (може да минат за арт инсталации), пъстри маси хора, попадащи там за малко, сякаш за да допринесат за този колорит, но с ярко присъствие, без което нищо не би било същото (може да се възприемат за real time пърформънси). Популярна локация, която дори Кристо поне веднъж е посещавал, а най-вероятно и go е вдъхновявала - там винаги има много опаковани и завити предмети и пространства.
 Кой не знае легендарният "Woman Market", кой не е чувал за него? Дори чужденците с недоумение, но и с неприкрито блеснал поглед питат - "Вие имате пазар за жени????" E, предназначението на Женския пазар е малко по-различно, но наистина там има от всичко по много - въпрос на търсене и гледна точка.
 

 Рано сутринта в ливанската баничарница, може да видите момченцето на съдържателите на кафенето отсреща, което - независимо, че е неделя - е бодро и преливащо от енергия. "Защо не спиш по това време?!" - питам. "Беше ми скучно, нямаше какво да правя и се събудих" - отговаря то и отнася закуската си с майсторски подскоци, в резултат на които отворените шишенца айран и боза застиват в центробежна неподвижност. Трябва да го помоля за уроци, защото когато най-много внимавам, носейки разни течности, губя поне половината от съдържанието по най-разнообразни и неповторими начини. Последният път, например, терлика ми се закачи на един пирон и изключително изразително по ЛилиИгнатовски, но без този финес, метнах легена с мопа и мръсната вода като на съчетание - индивидуална програма - на световно. Резултатът оставям на въображението, а аз няма да се връщам към този болезнен, във всеки един смисъл, момент. Но мисълта ми беше - избягвам да нося незапечатани вещества в различни от твърдото агрегатни състояния.
 

 Излизам с баничката си от Меката на баниците в района и дочувам весело свирукане. Богато и екзотично орнаментирано, но пък крайно точно интонационно, с динамически и музикантски издържани фрази, отклонения от темпата и точно възстановяване на Tempo Primo, импровизационни интермедии и богати каденци. Възприемам нов "прочит" на Унгарски танц No 5 от Брамс на уста, изпълнено от свръх сух, не много висок тъмен субект, с бейзболна шапка с козирката назад, тъмни огледални очила с издължена форма ала "котешко око", само по - някога-бил-бял потник (като на Брус Уилис в края на Умирай Трудно 1 и 2), татуировки във всички цветове (които сигурно му топлят, защото вън е около 5 градуса, аз съм със зимното си яке и ботуши), ултра модерно съдрани, изтъркани по последен писък и зеещи дънки в придобито мастилено зелено (но оригинално светло сини), гумени чехли и кафяви чорапи. Трелите се носят в контрастна лекота на тежките полуразпадащи се щайги с картофи, които работника разтоварва. На поредния си курс от буса (мой набор) в полуразпад (като мен), до сергията (майсторски излющена от времето и с времето), свирукането се пресича от женски крясък, чиито източник представлява ярко цветно петно в преобладаващо розово, от най-горния си косъм, до подметките на лачения ботуш (двата). Той - с Брамс в главата, картофи в ръцете и блокиран поглед - къде от очилата, къде от понижената видимост, тя - заета с маникюра си в тази утрин, въоръжена с пила за нокти и няколко червени найлонови торбички на сини райета, всяка завързана и висяща на другата, за да се получи нещо като осакатен гирлянд от месести тумори, люлеещ се на ръката, държаща пилата. Тези двамата до последния момент не се видяха, само писъкът на лачената розовелка продра утринното спокойствие. И тъй като почти се гушнаха, макар и с багаж в ръцете, според онзи там закон за действието и противодействието, за да запазят равновесие, направиха по една широка крачка встрани, плюс по още една пресечена с другия крак и последна стъпка за възстановяване на баланса, в съвършен унисон, сякаш са тренирали в една и съща школа по акробатика години наред. Малко след това, какичката все пак се свлече в полушпагат, от там в някаква поза, която нито гимнастиците, нито йогите са измислили. Новата поза "Женски пазар", с ръце нагоре, крака на различни страни, глава - разтрисана безгласно и стиснати очи. "Брамс" захвърли каквото не беше отлетяло от съдържанието и самите щайги, и се завтече на помощ. "Пилата" се обърка - да се трогне или да избълва, но все пак се усмихна. Усмивката замръзна като зърна леко олющения ток на левия ботуш. После горко заплака. Кавалерството продължи и по-нататък - Брус Уилис й помогна да седне на изимпровизиран на момента кът - обърната пластмасова кофа с двойно парче велпапе отгоре. Остави "гирлянда" върху сергията и нещо заговориха. Така започват романите...
 

 С тази мила развръзка на сърце, предоставих на очите си следваща радост - усмихнат мустакат чичко с форми на "Мишлен", се облакътил на прозорчето на магазинчето за ядки и с изнесен глас казва: "Ееехх, девоййччеееее, я па те сънувАаааххх...". Девойчето на 60+ с мерки по ренесансов идеал, се размазваше и толкова бързо преминаваше от "мирно" към "свободно" редувайки краката, че изглеждаше като да е на италианска дискотека през 80-те. Поредицата трепети се наруши от ромска свада, в която съпругата взе превес още преди да е стигнала края на експозицията. Каква ти разработка. На репризата сигурно вече си го е шамаросвала у тях.

 Започнаха да се чуват от тук, от там - "ннаай-пресните миналогодишни ореххииии, моляяяяяя", "евтино, какичко, ела, ела да ти дам - кот отпред, такоз отзад, няма измама", "днес съм без червило, естествена кат салатките! Свежи, естествени маруллии, моляяяяяя!", "Бързай, народеее, не останааааа" (народ още няма, рано е, но това е генерална репетиция), "аауууу, забрайх, тцтцтцтцц, Станчооу, дОнеси ми...." (не чух какво).
 

 Наближавам цветните щандове. Там някаква люта лелка се кара на момиче с куче (голяма порода), момичето спокойно на свой ред обяснява нещо, но "Лютка" качва децибелите. Девойчето реши, че най-доброто решение в този "конструктивен" спор, е да си продължи пътя спокойно, но жената с проблемите я запреследва. Симпатягата спря и възпитано предупреди, че кучето заема атакуваща позиция, защото преценява, че за стопанката му има опасност. Все едно нищо не каза, а лелчето вече се зачервяваше. Последва скок и гърлен лай, чу се щракване на челюсти във въздуха, при което се разхвърчаха чанти, очила и една обувка, а тази заря от притежания на кавгаджийката се озвучи от собствения й сподавен вик. Докато даваше назад в ужас и си прибираше партакешите, момичето спокойно си продължи.


 В моментната тишина свърнах към района на църквата, където хорът се забавляваше на открито. Към групата бавно се доближи човек. Видът му е последно ридание на модата, толкова задушаващ, че дори не можеш да изстенеш, само изстиваш: бомбе - черно със златен кант; синьо памучно поло, дебел златен ланец с голям златен кръст, черно сако изкуствена кожа; надолу продължава с торбест анцуг с широк ластик на кръста и на глезените, в същия цвят като полото. Апотеозният финал - тъмно сиви кроксове с обърната каишка, под дупките на които прозират чорапи на шарени райета. Той прекъсва творческо-занимателния процес със сериозно изражение, на което достолепието би завидяло, стига да говорехме за адекватност. С това историята само започва - обещаващо. А продължението завършва с предлаганото от господина - изпринтено в А4 формат с пластмасова спирала - лично творчество, заглавната страница, на което представлява негова снимка с боливудска брадичка, изтънена къдрава коса, много модна през 93-та, телени очила и пак такова бомбе, но бяло, а той - държащ електрическа китара. Сигурно е някой електро-бард от миналото, или от бъдещето (пази Боже!)... Вдясно отгоре пише "PRINZ LYUBO", а отдолу е логото на "Лукас филм". Гърба носи женска снимка на нещо като Сандра, но с червена точка (индийски маниер), а около нея букви, изписващи - "Принцеса", както и още разчетими и изобщо не, символи. Отдолу: "Цена 25 лв."... 

 Аз забравих каква беше идеята на разказа... Ама то понякога изненадата от видяното е толкова категорично зашеметяваща, че ти се губи всяко късче самообладание. Какво остава за линия на писане.
 

 Това не е краят. Тук не свършва всичко. Тук всеки ден започва нова шарена чергичка от настроения и сюжети. Понякога е драма, понякога - екшън, има и трилър, рядко картинката е  пасторална като внушение, но винаги - като извор. За хорър съм чувала, но - за щастие - не съм виждала. Забелязахме романтична комедия, чиста комедия, траги-комедия, репортаж за Ринг тв и достатъчно материал за всеки един цирк.

 Освен това, в самото начало на този антирутинен оазис, има грънци. Истински, наши. И ковано желязо. И вълна. Бях чувала, че идеята на реконструкциите на това прочуто място ще е свързана с построяване на арт център и Дом на занаятите. Получилото се може и да не е съвсем (да не кажем изобщо) според слуховете и усвоените средства по проектите, но характера си е налице (както винаги е бил). Кича също. Мултикултурализма - и той. Изобщо - мултито от всякакъв вид е задължителното ядро на всичко случващо се тук. Мулти и то по много.

 

  Ако нямате какво да правите, правете го на Женския пазар!

 


Оценете статията:


Хижа Васил Левски >>
Вицове >>
Хороскоп >>
Облак с етикети >>
Влезте
Потр. име / имейл *
Парола *
Регистрация
Потрбителско име *
Парола *
имейл *
Име
Фамилия
Полетата означени със * са задължителни