G-POINT >>

Тренажор за несломими нервни системи


Мария Радева15.06.2017. г.271
Сподели:

 

18.53

Влизам в магазина на Мтел - ура! Няма чакащи хора.

Трима служители заети, две свободни гишета, още два свободни електрона, плюс момиче, което обслужва (може би) една госпожа, клекнало пред нея до една масичка.

 А, още един избит - значи ей сега двете свободни каси ще се сдобият с оператори, че и ще артисат хора. Това ме вдъхновява към щастливи мисли за предстоящ прецедент, в който ще си платя сметката от 17,09 лв. и ще си ходя по живо по здраво, в обозримо време.

 Семейството точно срещу мен е обслужвано от младеж с премрежен поглед, за когото времето е спряло някъде между събота и неделя миналото лято, когато е взел нещо силно и това го е променило завинаги. Иначе симпатично момче. А и гледа монитора с такова разбиране. Дори може да се улови и прашинка внимание в погледа, ако много, много го потърсиш.

 По-назад друго семейство вече леко губи търпение. Жената мълчи, но с видимо напрежение в мандибуларната става, която стяга и отпуска почти ритмично. Мъжът попръхтява и върти глава и поглед, само глава или само поглед, без определена комбинация. Девойчето "зад щанда" си е подпряло лявата бузка с лявата длан, впила неконцентриран, но стабилизиран поглед в нейния монитор, но изглежда й дреме на тена. На фон дьо тена. Ако редеше пасианс щеше да е далеч по-развълнувана.

 Леко вляво от мен, работи служител, до когото всички се допитват. Явно човекът в определен момент е изявил определен интерес към.. каквото и да е, та са го повишили за заслуги в комуникациите.

 В дъното клиентка си чака... услугата, подпряна на стола срещу поредният монитор, снабден със замръзнал поглед срещу себе си. Притежателят му се позанима, позанима (с какво не е ясно), поцъка с мишката, отключи си погледа и го премести към служителя-до-когото-всички-се-допитват. Дори се помръдна, извървя 3-4 крачки с листи в ръка, помаха нещо, може би дори каза друго, но... в този свят на спокойствие и тишина... не схванах дали успя. Клиентката беше "прехвърлена".

 За миг се почувствах като в психо болница, където медицинският екип не извършва резки-до никакви движения, това е заложено в трудовата характеристика. Но за разлика от тези институции, в които хората реагират със същото спокойствие реципрочно, в магазин на Мтел, вечер след работа, когато имаш да свършиш всичко на света за около два часа, реакциите на "пациентите", са диаметрално противоположни.

 

 18.59

 Докато умореният абдикьор се завличаше към офиса, зад мен се устрои импровизирана работна станция - един щъркел се привлачи със смразяващо стържене, но което само клиентите отреагирахме - достатъчно за мен доказателство, че от отворите за вентилация ръсят литий - минимум! Служителят-до-когото-всички-се-допитват измъкна от някъде един лаптоп и го сложи на стенда между телефоните. Готово. Покани дамата да се покатери/подпре на щъркела. Бедната женичка нито можеше да си тръгне, нито искаше да остава, за да разбере как ще се развие предреченият и с очакван край безрезултатен психотрилър за тихи луди (най-опасните).

 

 19.04

 Абдикьорът излезе от офиса спретнат с горнище на анцуг адидас, остави си баджа в чекмеджето, потупа момчето с промененият завинаги живот миналото лято и си излезе в същото темпо, в което се движеше и "на работа". Значи проблемът не е в "работата"...

 

 19.06

 Тишина. Дори клавиатури не тракат, дори мишки не кликат, дори принтери не хърхорят. Само погледите сектантски бяха все така оглушително вперени в необятните недра на пикселите, от там - в мрежата.

 Бъдещото ми лобно място се изпълни със задушаващо съжаление от неблагоразумната ми радост поради липсата на опашка.

 

 19.09

 Ха, момчето на интересни субстанции се раздвижи. Отиде до едното от двете свободни гишето и забърка по чекмеджетата. Огледах се за момичето, което беше в услуга на дамата на масата от по-рано. Него го нямаше, но тя все още беше там. Загледана със засмукващ поглед към вратата на офиса, сякаш той беше вендуза, с която ще изтегли нещо заседнало в канала, за да отпуши задръстването. Сигурно очакваше "тапата" да се върне на масата, да й свърши каквото там имаше да й свършва, за да може всяка от двете да си продължи с живота. 

 

 19.13

 Дамата все още чакаше, както и аз. Годо. По-умна се оказа жената зад мен. Тя напусна тоз' оазис на лежерната работна обстановка, преди да й се изтрият пистите. Нямаше желание да си калява волята, търпението и каквото и да било друго.

 Две душички циркулират от офиса към магазина и обратно.

 Клиентската среда продължава да бъде в същия състав.

 

 19.17

 Попръхтяващият мъж не издържа и се обади по телефона. Заобяснява на някакъв шеф, че това, което се случва в магазина е недопустимо и пр. Няколко мегабайта 4G по-късно, няколко тона по-висок глас и няколко децибела по-силен от страна на мъжа, не промени нито обстоятелствата, нито обстановката, но момичето с тена направи нещо неочаквано и драстично - обърна ръката, с която се подпираше и вече клюмаше вместо наляво - надясно.

 Тренажорът за несломими нервни системи, изпробван в пространството на първият етаж на Сердика център не пропускаше хора навън. Тези, които влизаха оставаха завинаги, ако не си тръгнеха веднага. 

 

 19.21

 Мъжът затвори телефона и започна да обикаля магазина. Спря се пред един от рекламните апарати и го заразглежда. Някаква аларма се включи. Не много силна, но режеща вени от разстояние. 

 

 19.24

 Момчето-на-интересните-субстанции повдигна глава, напусна семейството все така стоящо на все същото място и някак си се ориентира към източника на звука. Приближи се, погледа го, приближи се още, погледа го от по-близо, завъртя се и се отдалечи. Започна да рови из всички чекмедженца, до които успя да стигне и най-накрая извади връзка с някакви чипове. 

 

 19.26

 Ни чиповете помогнаха, ни дистанционните, ни разкачането на кабелите. Ултра-соник шума, къртещ дори зародишите на ушна кал през две пресечки и прекъсващ бавно, но безжалостно слуховият нерв от слуховия охлюв си продължаваше "свойта песен хайдушка" необезпокояван. В опитите за възвръщане на обичайната тишина се включиха още: момичето с клековете до масата, ново лице, изпълзяло от офиса, момчето-на-интересните-субстанции. Специални благодарности и на: електрозахранване ups Сердика.

 

 19.31

 Тишина. Обичайните заподозрени. Осезаеми разлики в праговете не търпение като екипното е константа, но клиентското - ескалиращо и предвзривно. С тътен.

 В мен бушуват страсти и бързопреходност на чувствата, с твърде драстични промени, за да бъдат оправдани като нормални за детска психика и заключващи ме като обикновен дебил.

 Семейството - мандибула и телефонен говорител - най-накрая напуснаха сражението, по моя преценка - с пълен разгром. Дори не се зарадвах, дори не се приближих до освободеното място отново - последният път даже не ме удостоиха с поглед, просто магазинерчето се изнесе. Та този път кой знае какво ме очакваше, просто си стоях и си чаках. Момичето с тена издаде някакъв стон. Погледнах нататък. Издаде го пак. Оказа се, че казва: "следващият". О! ... Шипка... Три деня.... Верно ли?!?! Стииига бе, не може да бъде! 

 

 19.42

 Доближавам се плахо и казвам, че съм за плащане на сметка. Тя ме поглежда. Какво ли значи този поглед?

1. Ти пъ ква си?!;

2. Тва па кво е?!;

3. Аз коя съм?!;

4. Кво викаш?!;

5. Кой ден сме?!;

6. Аз съм геврек;

7. Искам да се возя на Марусяяяя (но с преглътнат ентусиазъм в някой от предните животи);

8. Я пак?!;

9. Кажете номера, моля.

Доверих се на последното си предположение и започнах да диктувам номера.

- 17.09 лв.

Те са приготвени от преди един час бе, алооуу.

Давам-вземам бележка-излизам. Без да се обръщам. Бързам, защото не съм убедена, че сме приключили. 

 Сме! 

 За този месец...

 

19.43

 Победоносно напускам магазина и сградата. Вдишвам "чист" софийски въздух с облекчение и удоволствие.

 

 Е те т'ва е един час от живота на средностатистическа българска абонат-ка на Мтел. Хубавата страна на всичко това е, че след като приключи, когато приключи и ако приключи, ти става едно такова хубаво... като на онзи с двете тухли, дето ги блъскал една в друга, а между тях мъжествеността му. А той - припотен и полуизгубил съзнание - "знаеш ли колко е хубаво като спра?!"

 

 Изводът - да си честен платец е чиста проба мазохизъм.

 


Оценете статията:


Хижа Васил Левски >>
Вицове >>
Хороскоп >>
Облак с етикети >>
Влезте
Потр. име / имейл *
Парола *
Регистрация
Потрбителско име *
Парола *
имейл *
Име
Фамилия
Полетата означени със * са задължителни